понеделник, 1 май 2017 г.

Началото на българската история и Разселенията на древните булгари


Началото на българската история


  

Главния тотем на древните българи - Вълка от който получили народностното си име. На негово име кръстили и най-голямата си река - Волга.


 Преди около 100 хил.години Северна Европа била покрита от мощен ледник. Дебелината на леда достигала до 2 км. Настъпила ледниковата епоха. Макар ледника да не покрил Волго-Уралието, той се намирал по съседство и неговото дихание правело климата на този край много суров. Нашите най-древни предци в тази епоха се криели от студовете в пещерите на Уралските планини. Те преживявали от лов на животни, които се въдели по това време а по-късно измрели:мамонти,вълнести носорози, коне. Една от тези пещери се е съхранила в Башкирия. Тя била открита през 1959 г., нарича се Шулгенташ или Каповая. По стените и с червена боя, предците на булгарите са ни оставили рисунки от своя живот тогава. 
Това са най-древните картини сътворени от човека.

   

 Пещерата Шульгенташ(Каповая).


Своята земя географски определеяна като Волго-Урал, хората наричали Ура - Арья или Туран(по-късно - Иске или Стари Туран - оттук и названието "арий, ариец"). Около преди 40 хил.години ледника почнал да отстъпва, натам откъдето дошъл - на север. Климата станал по-мек. Хората започнали да се спускат от Уралските планини по волго-камските равнини и заселили целия този край. Според булгарските легенди, записани от средновековните булгарски летописци, преди около 15 хил. години седем саклански(индоарийски) и синдийски(древнотюркски) племена се обединили в мощен съюз, който така и нарекли: ИДЕЛ(седем племена) - седем(иде) и племе(ел). Това название станало първото име на нашите предци. Върху знамето на иделците била изобразена вълча глава. Затова го наричали : "булгар"(вълча или черна глава), Булг-вълк, тъмен(като нощен ловец) и ар-глава. Това изображение не било случайно - именно вълка бил тотема на булгарите - изкустният нощен ловец. В тези времена хората вярвали в духове, които според тях те били представители на различните природни сили. Духовете булгарите наричали - "алп"(алип), "ас","диу","джин". Древните летописци не са делели тези седем племена и всички ги наричали с общото название - БУЛГАР. Това народностно име дошло от общото знаме на иделците...

   
Снимки от древния град Аркаим в Западен Сибир. Едно от доказателствата за древната източноарийска държава Идел-Булгар. По-важните духове били: Алп Самар или Гюлджимеш(Цветущо-Плодоносен) бил дух на реколтата, приплода. Алп Мардукан или Симбир-Карга(Гарвана) бил дух на топлината и светлината, покровител на хората и т.н. Общо 33 духа в целия пантеон. Тотема на булгарите Вълка(Бури, Хон, Маг-Мак, Син, Чин, Сян) бил и дух на победата - барин. Затова го наричали и алп Барин.

   
 Древното знаме "Булгар"по което обединените седем племена получили общото си народностно име.(графика от сборника "Джагфар Тарихи") «Булгар» - «Волчья Голова» («булг» - 'волк', «ар», «джар» - 'голова') 
(Этот стяг эго есть у всех потомков древних булгар, но сам я только когда прочитал в сборнике"Джагфар тарихы" и начал замечать. У фракийцев тоже есть такой стяг!)

Този стяг на древните българи от който получили народностното си име го има при всички техни потомци по Евразия до Северна Африка при вандалите - готи... Има го при сарматите в римската армия, при алани, скити, има го при траките и древните македонци...


   

 Сарматските катафракти участвали в дакийската война. Барелеф от колоната на имп. Траян. Има го запазен в много оригинални изображения от миналото а не само по фрески и рисунки.



 МИТОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕДЦИ 

 С духовете са свързани първите образци на фолклора - митовете. Митовете са най-древните паметници на устното народно творчество. В тях се възпяват могъщите духове и се показва слабостта и зависимостта на хората от тях. Митовете се изпълнявали по време на обрядите-жертвоприношения. На тяхна основа са възникнали много от народните празници. Ритуалните танци, предаващи съдържанието на мита чрез движения, също били част от тези обреди - на тяхна основа възникнали най-древните народни танци. 

 Най-древните митове на булгарите били мита за Мардукан-Карга и чудодейното спасение на българския принц от Вълка. В първия се разказва за опита на злите духове да погубят човешкия род. За да унищожат силно досаждащите им хора, злите духове построили висока стена, която закрила слънцето. Земята била обхваната от студ и мрак.Тя почнала да се покрива с лед и хората били застрашени от гибел. Алп Карга заедно със синовете си Сак и Сок тръгнал да разбива стената. Лъчите на слънцето почнали да ги изгарят, и тогава Мардукан изпратил синовете си в къщи за мед, който можел да ги предпази от изгарянията. Но Сак и Сок се изплашили и се скрили в ноща. Карга ги чакал известно време,а след това сам разбил стената.Така той върнал на хората слънцето а значи и светлината,топлината и живота. Но самия той избухнал в пламъци от огъня на близкото светило. Неговите горящи пера падали на земята и се превръщали в горящи врани коне. Въпреки това по волята на Тангра, Карга всяка пролет се връщал при хората във вид на обикновен черен гарван.

 В другия мит главното действащо лице е алп Вълк. Когато веднъж враговете унищожили един царски български род и се готвели да премахнат и последният му представител - малкият син на княза(бая), то алп Бури не допуснал това.Той дал сили на смъртно ранената му майка, която успяла да го сложи в голям котел и да го блъсне в реката. Реката довлякла котела с детето до едно голямо и непроходимо блато.Тогава алп Маг-Вълк,накарал духа на плодородието Самар да се обърне на елен да мине през блатото и да отнесе детето в леговището на вълчицата. Вълчицата откърмила детето и когато порастнал като богатир той възобновил царския род(Дуло)... 

 Периода на пещерния живот наложил отпечатък върху традициите. От това време булгарите почнали да почитат планините(понеже вярвали, че по техните върхове се явява Бог - "Ерсу - Тангра" и духовете), а също да извършват погребенията в пещера. Когато се спуснали от Урал по равнините на Поволжието, те почнали да строят имитации на планините - пирамидални, стъпаловидни и гладкостенни храмове с погребални зали -"пещери"(кепе) отвътре. В тези храмове-пирамиди, жреците на булгарите - "аскали" и "арбати" поддържали култа към Тангра и служещите му духове, погребвали там вождовете и князете(баи). Обикновенно се издигал храмов комплекс от голям храм в чест на Тангра и служещите на Бога духове("Аскала") и малък - за погребенията на князете(баи, баили). Пирамидите се строели както от камък("ег-кепе","теме","тепе") така и от земя("курган","балкан"). Нямайки възможност да съберат хиляди хора за строителството на пирамиди - каменни или от пръст хората погребвали своите близки в земни пещери.Тази пещера се издълбавала в страничната стена на изкопания гроб. Там се полагало тялото на починалия, а самата пещера се зазидвала с камъни или дъски. При булгарите тялото на покойния не трябвало да се засипва с пръст. По-късно на гробовете на знатните слагали камъни-имитация на планина а на обикновенните хора - дървени стълбове или посаждали дървета.


 

 Планината Урал 



 Разселение на древните булгари 



   

Карта на разселенията на древните предци на булгарите и съвремените българи (по "Джагфар
тарихи") 


   

Следи от булгарските преселения на Балканите. Гърците дошли на границата на 1-вото и 2-рото хилядолетие пр.Хр. След като завладели южните части на полуострова и части от Мала Азия,наследили високата булгарска култура и я нарекли "гръцка". Но дори новата си страна нарекли с булгарското име - Елада - от "елам"(богата, изобилна страна).


   

 Фрагменти от стенописите в Казанлъшката гробница. Изобразен е явно притежателят на гробницата("балкан" по булгарски т.е. земна пирамида-храм-гробница). Стила, орнаментите и ритуала са точно според описанията на древнобулгарската тенгрианска религиозна митология. Интересно как никой не го вижда и забелязва... Или лудницата в републиката вече е наистина в
напреднал стадий?! 



   

Тенгрианска религиозна символика върху керамика от Елада... Достатъчно е да вземем за справочник древнобългарската религиозна митология и ще си обясним целия смисъл и съдържание на изобразеното... Алп Самар-Тюрк, бика, най-почитания дух на юг, не е забравен алп Бури-вълка, Свастиката : сарман-субаш, знака на главния им почитан дух. Змиите и птиците на Алп-бика Туран-Умай, почитана като богиня на земята, любовта, известна с различни имена на юг - Семела, Изида, Хера и т.н.


   

 Древнобулгарската борба куреш, в нейна чест е кръстен остров Креш(Крит), главно място за тези състезания, тъй като там се намирало дълго време главното светилище на древните булгари в тази част на света.
Отначало те имали ритуален характер, след това в спортни състезания. В това число и прословутото прескачане на жертвения бик или кон. Дори до днес се помни играта "прескочи кобила", в спортната гимнастика и до сега има два уреда свързани с тези древни състезания. Единият се прескача а на другият се играе върху гърба върху две монтирани дръжки. Някои ги наричат "кон", други "коза" и т.н. 


 В булгарското общество на Идел, понякога избухвали вътрешни конфликти - граждански войни,принуждаващи някои групи булгари да напуснат Волго-Уралската си прародина и да заминат в други земи. Първият такъв случай бил преди около 12 хил. години. Тогава и по-късно Идел бил напуснат от няколко групи булгари. 

Една от тях стигнала до Америка, в езиците на американските индианци и до днес са се запазили булгарски думи, останали са следи и от старите култури в Централна Америка. Друга група отишла в Северен Китай, където станала известна под името - "сянбийци или хуни(хони)".
 Трета група се заселила в Средна Азия. Четвърта в Северна Индия а пета група заминала на юг и на запад. Сред тях била племенната група - агатар(индоарийска), те заселили Балканите и части от Близкия изток. 
От тях се обособили - билсага(пелазгите), наречени македонци(от булгарското Мак-идан) и траките. Близкоизточните булгари образували държавата Самар(Шумер). През 3 хил.пр.н.е., тази държава се разпаднала, макар нейното название и култура да наследила късношумерската държава(в Ирак) с преобладаващо в нея афразийско население. Своята етническа индивидуалност съхранили само булгарите от Мала Азия, където те се заселили като достатъчно компактна маса. 

В западната част там основали големия град Атряч(Троя). А тия от източната част пък взели за себе си името на любимия им дух на плодородието Самар - Тюрк("Великия бик") и се нарекли - "тюрки". През 6 век пр.н.е. персийските царе изселили в Средна Азия, хиляда малоазийски булгар-тюрки, и от тях средноазиатските булгари също възприели обичая да се наричат тюрки. 
 По другиге места булгарите в Близкия изток живеели на по-малки групи и разпръсното(освен това много от тях загинали в Потопа през 3182 год. в Южен Ирак. С времето те били асимилирани от съседните народи(египтяни, вавилонци, акадци, асирийци и др.), които обаче възприели много от елементите на Булгарската цивилизация. 

 А на Балканите на границата между 1 и 2 хилядолетие пр.н.е., нахлули древногръцките племена наречени дорийци. Булгарите ги наричали - "тирляр"(хора облечени в кожи). Те били изтощени от братоубийственната продължителна война за Троя и гърците-дорийци се настанили в южната част на полуострова и отчасти в Мала Азия. Част от троянците напуснала разорения град и отишла на Апенинския полуостров където основали града Рим(от булгарското "рем-рям" - хълм с ниска растителност). А на полуострова Троянците(атрячци-етруски) дали името на своята стара родина Иделья-Италия.


   

 Тракийска мозайка от Луковит с древнобулгарския символ - Сарман. Същия е извезан върху погребалното облекло на цар Калоян. Част от траките и македонците съхранили своята булгарска култура до 7-ми век, когато нова мощна преселническа вълна булгари(начело с Аспарух) стигнала Дунава... 


Навсякъде булгарите разспространявали елементите на своята култура, в това число митовете и легендите, които били възприети и влезли в основата на митологиите, фолклора и културата на много народи - монголи, китайци, американски индианци, индийци, египтяни, италианци, гърци и др. Оставили им секретите на металургическото производство, печенето на тухли и керемиди, колелото със спици, обичая да вдигат мовзолеи и пирамиди, пещерни храмове и др. В следващото продължение разказа за старата история на нашите предци булгарите ще продължи от края на 2-ри век, когато Агарджа Дуло основава Първата хунска династия в Европа. От която произлизат и основателите на нашата държава.


   



На русском языке


 Бахши Иман ДЖАГФАР ТАРИХЫ (ЛЕТОПИСИ ДЖАГФАРА) 
 Том 2 ЧАСТЬ 1 ИСТОРИЯ БУЛГАРА 

НАЧАЛО БУЛГАРСКОЙ ИСТОРИИ 



 Жизнь и суеверия древнейших людей 


Около 100 тыс. лет назад север Европы покрыл мощный ледник. Толщина льда достигала 2 км. Наступила Ледниковая эпоха. Хотя ледник и не покрыл Волго-Урала, тем не менее находился рядом и его дыхание делало климат нашего края очень суровым. Древнейшие предки булгар в эту эпоху прятались от холодов в пещерах Уральских гор. Они охотились на животных, водившихся в ту эпоху и позднее вымерших: мамонтов, шерстистых носорогов и лошадей. Одна из уральских пещер наших предков сохранилась в Башкирии. Ее обнаружили в 1959 г., а называется она Шульганташ или Каповой. На её стенах предки булгар красной краской нарисовали фигуры мамонтов, лошадей, шерстистого носорога. Этим изображениям, являющимся древнейшей картиной человека, несколько десятков тысяч лет.

 Свою землю, географически определяемую как Волго-Урал, люди называли Ура-Арья или Туран (позднее - Иске или Старый Туран). Около 40 тыс. лет назад ледник стал отступать туда, откуда пришел - на север. Климат стал более мягким. Люди спустились с Уральских гор на волго-камские равнины и заселили весь наш край. Согласно булгарским легендам, около 35 тыс. лет назад семь сакланских (индоарийских) и синдийских (древне-тюркских) племен объединились в мощный союз племен, который так и стали называть: идель ('семь племен') 'семь (иде) племя (эль)'. Название 'идель' стало первым именем нашего народа. На знамени идельцев было избражение волчьей гогловы. Поэтому это знамя называлось булгар 'волчья или черная (булг) голова (ар)'. Упомянутое изображение появилось на знамени идельцев не случайно - ведь волк был томемом болгар. Тотемом называется в науке дух в виде какого-либо животного, от которого вели своё происхождение древние племена, В те древние эпохи люди еще верили в различных духов, представлявших в их воображении силы природы, перед которыми человек был еще тогда весьма беззащитен. 

Духов булгары называли 'алп' ('алып'), 'ас', 'диу' ('див'), 'дйинн'. Алп Самар или Гюльджимеш ('Цветуще-Плодоносящий') 'цветок (гюль) плод (джимеш)' был духом урожая, приплода, алп Мардукан (Нардуган) или Симбир-Карга ('Грач', 'Ворон') был "духом тепла и света и покровителем людей и т. д. Тотем болгар Волк (Бури, Маг-Мак, Син (Чин, Хин, Сян) и т. д.) был духом победы - 'барын' (поэтому его называли также и алпом Барьном). Мифология предков булгар С духами связаны первые образцы фольклора - мифы. Мифами называются древнейшие памятники устного народного творчества, в которых воспеваются всемогущие духи и показывается слабость и зависимость человека от них. Мифы исполнялись во время обрядов жертвоприношений духам, на основе которых возникли многие народные праздники. Ритуальные танцы, передававшие содержание мифов посредством движений, также были частью этих обрядов -на их основе возникли древнейшие народные танцы. Древнейшими мифами булгар были миф о Мардукане-Карге ('Сак и Сок') и о чудесном спасении алпом Волком булгарского принца. 

 В мифе о Мардукане-Карге (который был сыном духа Солнца - Мая или Мара-Нара и назывался также Симбиром) рассказывается о попытке злых духов - 'джиннов', возглавляемых Албастыем, погубить род человеческий. Для того, чтобы уничтожить сильно досаждавших им людей, злые духи построили высокую стену, которая закрыла солнце. На земле наступили мрак и холод. Ее стал покрывать лед, и людям грозила полная погибель. Алп Карга вместе со своими сыновьями Саком и Соком отправился разбивать стену. Лучи солнца стали обжигать их, и тогда Мардукан послал сыновей домой за медом, который мог бы предохранить их от ожога. Но Сак и Сок испугались и скрылись в ночи. Карга ждал их некоторое время, а затем в одиночку разбил стену. Так он вернул людям солнце, а значит - свет, тепло, жизнь. Но сам он вспыхнул от жара близкого светила. Его горящие перья упали на землю и превратились в горячих вороных коней. Тем не менее, по воле Тангры, Карга каждой весной возвращается к людям в облике обыкновенного грача. 

 В другом мифе главное действующее лицо - алп Волк. Когда однажды враги уничтожили один булгарсклй род и хотели уже убить последнего его представителя - маленького сына бия (вождя) рода, то алп Бури не допустил этого. Он дал силы смертельно раненной матери мальчика, и она сумела посадить сына в большой котел и бросить котел в реку. Река принесла котел с ребенком к большому и непроходимому болоту. Тогда алп Маг-Волк заставил духа урожая Самара обратитьея в оленя, пробраться через болото к реке и отнести мальчика в логово волчицы. Волчица выкормила мальчика, которого стали называть 'Чингиз' или 'Маг улы' (Сын Волка). 
 Согласно тем же легендам, около 15 тыс.лет назад идельцы подчинили себе все другие племена Волго-Урала (Идель-Урала) и образовали государство Идель. Первым царем Иделя был Джам. После того, как название идельцев стало названием государства, наш народ стал именоваться названием своего знамени - 'булгар'. Поэтому другие народы называли булгар либо 'синдийцами' ('волчьими людьми'), либо 'черноголовыми'. Период пещрной жизни булгар в Уральских горах наложил отпечаток на их традиции.
 С того времени булгары стали почитать горы (так как верили, что на их вершинах является Бог - 'Ерсу' - 'Тангра' и духи), а также хоронить в пещерах. Когда булгары спустились с Уральских гор на равнины Поволжья, то стали строить имитации гор - пирамидальные ступеньчатые и гладкосторонние храмы с погребальными залами - пещерами ('кэпэ') внутри. В этих храмах-пирамидах жрецы булгар - 'аскалы' и 'арбаты' поддерживали культ Тангры и служивших Богу духов и погребали вождей - биев. Обычно возводился храмовый комплекс из большого храма - в честь Тангры и духов ('Аскала') и малого - для погребения биев ('май юлы'- отсюда 'мавзолей'). 

Пирамиды строились как из камня ('ег кэпэ', 'тэмэ'), так и из земли ('курган'. 'балкан'). Не имея возможности собрать тысячи людей для строительства пирамид, прочие булгары - знатные и простые люди - хоронили своих близких в земляной пещере. Эта пещера выкапывалась в боковой стене могильной ямы, после чего в нее клалось тело усопшего, а сама пещера закладывалась камнями или досками, У булгар тело покойного не должно было засыпаться землей. Позднее на могилах знати гору имитировали намогильные камни, а на могилах простых людей - деревянные столбики или деревья.

 стр.3-8 


 Расселение булгар 


 В булгарском обществе Иделя иногда вспыхивали внутренние конфликты - гражданские войны, заставлявшие некоторые группы булгар покидатьболго-уральскую прародину и уходить в другие земли. Первый такой случай произошел около 12 тыс. лет назад. Тогда и позднее Идель покинули несколько групп булгар. Одна из них ушла_в Америку, и в языках американских индейцев до сих пор сохраняются булгарские слова. 

 Другая группа булгар ушла в Северный Китай, где стала известна под имен сяньбийцев (от 'синдийцы') или гуннов. Третья группа булгар поселилась в Средней Азии, четвертая - в Северной Индии, пятая - на Ближнем Востоке ( Балканы, Малая Азия, Закавказье, Ирак, Западный Иран, Сирия, Палестина, Северный Египет). Ближневосточные булгары образовали державу Самар (Шумер) в которую вошел весь Ближний Восток. В 3 тыс. до н. э. эта держава распалась, хотя ее название и культуру унаследовало Позднешумарское государство (в Ираке) с преобладавшим в нем афразийско-язычным населением. Свою этническую индивидуальность булгарам удалось сохранить только в Малой Азии, где они поселились достаточно компактной массой. Булгары западной части Малой Азии основали большой город Атряч (Троя, по имени которого стали называться атрячцами (этрусками), а в восточной части Малой Азии взяли себе одно из имен любимого ими духа урожая Самара - Тюрк (Великий Бык') и прозвались тюрками (в 6 в. до н. э. персидские цари выселили в Среднюю Азию тысячу малоазиатских булгар-тюрков, и от них среднеазиатские булгары также восприняли обычай называться тюрками).

 В других местах булгары проживали менее компактно (к тому же много булгар погибло во время Всемирного Потопа в Южном Ираке и 3182 г. до н. э. в городах Ат-Алан и др., видимо, по названию этого погибшего булгарского города эта катастрофа получила название 'гибели Атлантиды') и были ассимилированы соседними народами (египтянами, аккадцами, вавилонянами, ассирийцами и др.), воспринявшими многие элементы булгарской цивилизации. 

 Во 2 тыс. до н. э. древнегреческие племена захватили у булгар Балканы (от '6алкан') и атаковали Трою. Часть атрячцев покйнула тогда родной город (борьба за него шла несколько лет) и ушла на Аппенинский полуостров, которому дала имя своей древнейшей родины - Иделя (в форме 'Италия') и где создала новое государство Этрурию и основала город Рим (от булгарского 'рэм-рям' - холм с низкой растительностью). Повсюду булгары распространяли элементы своей культуры, в том числе и мифы, которые восприняли монголы (сказания о Чингиз-хане), китайцы, американские индейцы, индийцы (где легенда о Магулы превратилась в сказку о 'Маугли'), египтяне, итальянцы (легенда о римской волчице) и др. народы, секреты металлургического производства, обычай возводить пирамиды, мавзолеи, пещерные храмы и т. д. 

 стр.9-10

Няма коментари:

Публикуване на коментар

СЛАВЯНИТЕ: ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ

ПРОИЗХОД И ПРАРОДИНА Славянски жупан „. . . . и завладяха страната и се поселиха в нея съвсем свободно и без страх като в своя стра...